брутален

Речник на българския език

брута̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

брута̀лна, брута̀лно, мн. брута̀лни, прил. Безогледен, груб. Брутален човек. Брутална постъпка.
същ. брута̀лност, бруталността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • бротален
  • броталин
  • бруталин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бру-та-лен
непълен член бру-тал-ния
пълен член бру-тал-ни-ят
ж. р. бру-тал-на
членувано бру-тал-на-та
ср. р. бру-тал-но
членувано бру-тал-но-то
мн. ч. бру-тал-ни
членувано бру-тал-ни-те