безмилостен

Речник на българския език

безмѝлостен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безмѝлостна, безмѝлостно, мн. безмѝлостни, прил. Който не проявява милост или който се извършва без милост и компромиси; жесток. Безмилостен човек. Безмилостна борба.
нареч. безмѝлостно. Бия безмилостно.

Грешни изписвания (7)

  • безмилостин
  • безмилустен
  • безмилустин
  • бизмилостен
  • бизмилостин
  • бизмилустен
  • бизмилустин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-ми-лос-тен
непълен член без-ми-лос-т-ния
пълен член без-ми-лос-т-ни-ят
ж. р. без-ми-лос-т-на
членувано без-ми-лос-т-на-та
ср. р. без-ми-лос-т-но
членувано без-ми-лос-т-но-то
мн. ч. без-ми-лос-т-ни
членувано без-ми-лос-т-ни-те