кора̀в
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
кора̀ва, кора̀во, мн. кора̀ви, прил.
1. Който е твърд или е станал твърд. Кораво легло. Корав плод. Корава земя. Корав хляб.
2. Който е здрав, устойчив, не се къса, не се чупи. Кораво въже. Корава дъска.
3. Прен. Който е твърд, непреклонен, устойчив. Корав характер. Корави нерви.
4. Диал. Който е пълен, дебел. Корав човек беше, но не беше здрав.
• Кораво сърце (има). — Коравосърдечен е.
1. Който е твърд или е станал твърд. Кораво легло. Корав плод. Корава земя. Корав хляб.
2. Който е здрав, устойчив, не се къса, не се чупи. Кораво въже. Корава дъска.
3. Прен. Който е твърд, непреклонен, устойчив. Корав характер. Корави нерви.
4. Диал. Който е пълен, дебел. Корав човек беше, но не беше здрав.
• Кораво сърце (има). — Коравосърдечен е.
Синоними
- твърд, як, жилав, затвърдял, закоравял, вкокален, втвърден, вдървен
- железен, челичен, стоманен
- упорит, непоколебим, неподатлив, непреклонен, издръжлив, несломим
- безжалостен, жестокосърдечен, безмилостен, немилостив, суров
- силен, здрав, непоклатим
- строг, неотстъпчив
- неумолим, неприветлив, отблъскващ
- жесток
- нееластичен, колосан, плътен, гъст
- коравосърдечен, нечувствителен
- сбит, стегнат
Грешни изписвания (3)
- курав
- кораф
- кураф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ко-рав | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ко-ра-вия | ||
| пълен член | ко-ра-ви-ят | ||
| ж. р. | ко-ра-ва | ||
| членувано | ко-ра-ва-та | ||
| ср. р. | ко-ра-во | ||
| членувано | ко-ра-во-то | ||
| мн. ч. | ко-ра-ви | ||
| членувано | ко-ра-ви-те | ||