железен

Речник на българския език

желѐзен прилагателно име (тип 84) редактиране

Значение

желя̀зна, желя̀зно, мн. желѐзни, прил.
1. Който е направен от желязо. Железен прът. Желязна ос.
2. Който съдържа желязо. Желязна руда. Железен сулфат.
3. Предназначен за работа с желязо. Желязно масло.
4. Остар. Метален. Железни пари. Железни вилици.
5. Прен. Много здрав, издръжлив физически и нравствено. Железни мускули. Желязна воля.
Железен път. — Железопътна линия.

Грешни изписвания (3)

  • железин
  • жилезен
  • жилезин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. же-ле-зен
непълен член же-лез-ния
пълен член же-лез-ни-ят
ж. р. же-ляз-на
членувано же-ляз-на-та
ср. р. же-ляз-но
членувано же-ляз-но-то
мн. ч. же-лез-ни
членувано же-лез-ни-те