издръжлѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
издръжлѝва, издръжлѝво, мн. издръжлѝви, прил. Който е здрав, устойчив (на природни условия, на трудности, на работа и експлоатация). Издръжлив човек. Издръжливо растение. Издръжлива кола.
същ. издръжлѝвост, издръжливостта̀, ж.
същ. издръжлѝвост, издръжливостта̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (5)
- ездражлив
- ездръжлив
- издражлив
- издражлиф
- издръжлиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | из-д-ръж-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | из-д-ръж-ли-вия | ||
| пълен член | из-д-ръж-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | из-д-ръж-ли-ва | ||
| членувано | из-д-ръж-ли-ва-та | ||
| ср. р. | из-д-ръж-ли-во | ||
| членувано | из-д-ръж-ли-во-то | ||
| мн. ч. | из-д-ръж-ли-ви | ||
| членувано | из-д-ръж-ли-ви-те | ||