траен

Речник на българския език

тра̀ен прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

тра̀йна, тра̀йно, мн. тра̀йни, прил.
1. Който е продължителен, неизменен, издръжлив. Траен мир.
2. Който е издръжлив, здрав, който не се разваля. Трайни продукти. Трайни консерви.
3. Който е незаличим или неизличим. Трайни спомени. Трайни знания. Трайно увреждане.

Грешни изписвания (1)

  • траин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тра-ен
непълен член трай-ния
пълен член трай-ни-ят
ж. р. трай-на
членувано трай-на-та
ср. р. трай-но
членувано трай-но-то
мн. ч. трай-ни
членувано трай-ни-те