здраво

Речник на българския език

1. здра̀во наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
1. Активно, с всички сили, с висока степен на проява, здравата. Работя здраво. Пие здраво.
2. Правя нещо да бъде стабилно. Връзвам възела здраво. Затварям се здраво.
3. Прен. Разумно, трезво. Мисля здраво.
Държа здраво (някого). — Отнасям се строго. Държи здраво децата си.Живо-здраво. Пожелание за живот и здраве.
По живо по здраво. — Благополучно, без спънки или произшествия.

Грешни изписвания (1)

  • здраву

2. здраво — ср. р.

здраво е производна форма на здрав (ср. р.).