устойчиво

Речник на българския език

1. усто̀йчиво — наречие (тип 188) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • остойчево
  • остойчеву
  • остойчиво
  • остойчиву
  • устойчево
  • устойчеву
  • устойчиву

2. устойчиво — ср. р.

устойчиво е производна форма на устойчив (ср. р.).

Връзки