стегнато

Речник на българския език

1. стѐгнато — наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
1. С добра организация, при добър ред; дисциплинирано, строго. Войниците вървят стегнато.
2. В сбита форма, кратко. Изказвам се стегнато.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • стегнату
  • стегнъто
  • стегнъту

2. стегнато — ср. р.

стегнато е производна форма на стегнат (ср. р.).

3. стегнато — мин. страд. прич. ср. р.

стегнато е производна форма на стегна (мин. страд. прич. ср. р.).

Връзки