безсмъ̀ртен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
безсмъ̀ртна, безсмъ̀ртно, мн. безсмъ̀ртни, прил.
1. Който не умира, съществува вечно. Природата е безсмъртна.
2. Прен. Който остава завинаги в паметта на хората; незабравим. Безсмъртен подвиг.
същ. безсмъ̀ртие, ср.
същ. безсмъ̀ртност, безсмъртността̀, ж.
1. Който не умира, съществува вечно. Природата е безсмъртна.
2. Прен. Който остава завинаги в паметта на хората; незабравим. Безсмъртен подвиг.
същ. безсмъ̀ртие, ср.
същ. безсмъ̀ртност, безсмъртността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- безсмъртин
- бесмъртен
- бесмъртин
- бизсмъртен
- бизсмъртин
- бисмъртен
- бисмъртин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | без-смър-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | без-смър-т-ния | ||
| пълен член | без-смър-т-ни-ят | ||
| ж. р. | без-смър-т-на | ||
| членувано | без-смър-т-на-та | ||
| ср. р. | без-смър-т-но | ||
| членувано | без-смър-т-но-то | ||
| мн. ч. | без-смър-т-ни | ||
| членувано | без-смър-т-ни-те | ||