вечен

Речник на българския език

вѐчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вѐчна, вѐчно, мн. вѐчни, прил.
1. Който не престава да съществува, няма край; безкраен. Тук е вечна пролет. Никой човек не е вечен.
2. Който не прекъсва; безсрочен. Обещах ѝ вечна любов.
3. Който се повтаря; постоянен. Вечни караници. Вечният въпрос.
нареч. вѐчно. Ще те обичам вечно. Вечно се карат.

Грешни изписвания (1)

  • вечин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ве-чен
непълен член веч-ния
пълен член веч-ни-ят
ж. р. веч-на
членувано веч-на-та
ср. р. веч-но
членувано веч-но-то
мн. ч. веч-ни
членувано веч-ни-те