безконѐчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
безконѐчна, безконѐчно, мн. безконѐчни, прил. Безкраен (в 1 и 2 знач.). Безконечно пространство. Безконечни мъки. Безконечни разговори.
нареч. безконѐчно.
нареч. безконѐчно.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- безконечин
- безкунечен
- безкунечин
- бизконечен
- бизконечин
- бизкунечен
- бизкунечин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | без-ко-не-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | без-ко-неч-ния | ||
| пълен член | без-ко-неч-ни-ят | ||
| ж. р. | без-ко-неч-на | ||
| членувано | без-ко-неч-на-та | ||
| ср. р. | без-ко-неч-но | ||
| членувано | без-ко-неч-но-то | ||
| мн. ч. | без-ко-неч-ни | ||
| членувано | без-ко-неч-ни-те | ||