нескончаем

Речник на българския език

несконча̀ем прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

несконча̀ема, несконча̀емо, мн. несконча̀еми, прил. Който няма край; постоянен, безкраен. Нескончаем спор.

Грешни изписвания (7)

  • нескончаим
  • нескунчаем
  • нескунчаим
  • нискончаем
  • нискончаим
  • нискунчаем
  • нискунчаим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. нес-кон-ча-ем
непълен член нес-кон-ча-е-мия
пълен член нес-кон-ча-е-ми-ят
ж. р. нес-кон-ча-е-ма
членувано нес-кон-ча-е-ма-та
ср. р. нес-кон-ча-е-мо
членувано нес-кон-ча-е-мо-то
мн. ч. нес-кон-ча-е-ми
членувано нес-кон-ча-е-ми-те