необхватен

Речник на българския език

необхва̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

необхва̀тна, необхва̀тно, мн. необхва̀тни, прил. Който не може да се обхване; просторен, необозрим. Необхватни поля.

Грешни изписвания (15)

  • необфатен
  • необфатин
  • необхватин
  • неубфатен
  • неубфатин
  • неубхватен
  • неубхватин
  • ниобфатен
  • ниобфатин
  • ниобхватен
  • ниобхватин
  • ниубфатен
  • ниубфатин
  • ниубхватен
  • ниубхватин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-об-х-ва-тен
непълен член не-об-х-ват-ния
пълен член не-об-х-ват-ни-ят
ж. р. не-об-х-ват-на
членувано не-об-х-ват-на-та
ср. р. не-об-х-ват-но
членувано не-об-х-ват-но-то
мн. ч. не-об-х-ват-ни
членувано не-об-х-ват-ни-те