бездънен

Речник на българския език

бездъ̀нен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

бездъ̀нна, бездъ̀нно, мн. бездъ̀нни, прил.
1. Който е извънредно дълбок; безкраен, безграничен. Бездънна пропаст.
2. Ирон. Който поглъща или побира голямо количество. Бездънно гърло.

Грешни изписвания (3)

  • бездънин
  • биздънен
  • биздънин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-дъ-нен
непълен член без-дън-ния
пълен член без-дън-ни-ят
ж. р. без-дън-на
членувано без-дън-на-та
ср. р. без-дън-но
членувано без-дън-но-то
мн. ч. без-дън-ни
членувано без-дън-ни-те