безгранѝчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
безгранѝчна, безгранѝчно, мн. безгранѝчни, прил.
1. Който няма видими граници; просторен, обширен, необхватен. Безгранична равнина.
2. Който е във висока степен; извънредно силен, голям. Безгранична радост.
нареч. безгранѝчно (във 2 знач.). Безгранично предан.
1. Който няма видими граници; просторен, обширен, необхватен. Безгранична равнина.
2. Който е във висока степен; извънредно силен, голям. Безгранична радост.
нареч. безгранѝчно (във 2 знач.). Безгранично предан.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- безграничин
- безгръничен
- безгръничин
- бизграничен
- бизграничин
- бизгръничен
- бизгръничин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | без-г-ра-ни-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | без-г-ра-нич-ния | ||
| пълен член | без-г-ра-нич-ни-ят | ||
| ж. р. | без-г-ра-нич-на | ||
| членувано | без-г-ра-нич-на-та | ||
| ср. р. | без-г-ра-нич-но | ||
| членувано | без-г-ра-нич-но-то | ||
| мн. ч. | без-г-ра-нич-ни | ||
| членувано | без-г-ра-нич-ни-те | ||