несметен

Речник на българския език

1. несмѐтен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

несмѐтна, несмѐтно, мн. несмѐтни, прил. Който не може да се сметне; неизброим. Несметни богатства.

Грешни изписвания (3)

  • несметин
  • нисметен
  • нисметин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. нес-ме-тен
непълен член нес-ме-те-ния
пълен член нес-ме-те-ни-ят
ж. р. нес-ме-те-на
членувано нес-ме-те-на-та
ср. р. нес-ме-те-но
членувано нес-ме-те-но-то
мн. ч. нес-ме-те-ни
членувано нес-ме-те-ни-те

2. несмѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

несмѐтна, несмѐтно, мн. несмѐтни, прил. Който не може да се сметне; неизброим. Несметни богатства.

Грешни изписвания (3)

  • несметин
  • нисметен
  • нисметин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. нес-ме-тен
непълен член нес-мет-ния
пълен член нес-мет-ни-ят
ж. р. нес-мет-на
членувано нес-мет-на-та
ср. р. нес-мет-но
членувано нес-мет-но-то
мн. ч. нес-мет-ни
членувано нес-мет-ни-те