безчетен

Речник на българския език

безчѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безчѐтна, безчѐтно, мн. безчѐтни, прил. Безброен.

Грешни изписвания (3)

  • безчетин
  • бизчетен
  • бизчетин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-че-тен
непълен член без-чет-ния
пълен член без-чет-ни-ят
ж. р. без-чет-на
членувано без-чет-на-та
ср. р. без-чет-но
членувано без-чет-но-то
мн. ч. без-чет-ни
членувано без-чет-ни-те