безкра̀ен
—
прилагателно име
(тип 85)
Значение
безкра̀йна, безкра̀йно, мн. безкра̀йни, прил.
1. Който няма край, предел. Това поле сякаш е безкрайно.
2. Който е твърде продължителен, който отнема много време. Безкрайно чакане по опашки.
3. Който е в много висока степен. Безкрайна любов.
нареч. безкра̀йно. Безкрайно съжалявам. Безкрайно добър.
1. Който няма край, предел. Това поле сякаш е безкрайно.
2. Който е твърде продължителен, който отнема много време. Безкрайно чакане по опашки.
3. Който е в много висока степен. Безкрайна любов.
нареч. безкра̀йно. Безкрайно съжалявам. Безкрайно добър.
Синоними
- безконечен, безпределен, безграничен, безмерен, безбрежен, необятен, необхватен, необозрим, неограничен, неизмерим, несъизмерим, голям, обширен, грамаден
- непрестанен, непрекъснат, нескончаем, постоянен, продължителен, безспирен, вечен
- многоброен, многократен
- неизменен
- несметен
- бездънен
- в неограничен брой, без ограничение
- често повтарящ се
Грешни изписвания (3)
- безкраин
- бизкраен
- бизкраин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | без-к-ра-ен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | без-к-рай-ния | ||
| пълен член | без-к-рай-ни-ят | ||
| ж. р. | без-к-рай-на | ||
| членувано | без-к-рай-на-та | ||
| ср. р. | без-к-рай-но | ||
| членувано | без-к-рай-но-то | ||
| мн. ч. | без-к-рай-ни | ||
| членувано | без-к-рай-ни-те | ||