брой

Речник на българския език

1. брой — съществително име, мъжки род (тип 28) редактиране

Значение

бро̀ят, бро̀я, мн. бро̀еве, (два) бро̀я, м.
1. Само ед. Определено количество единици; число. Постоянно се увеличава броят на безработните.
2. Пореден номер на периодично издание. Вторият брой на списанието се забави. В днешния брой на вестника.
• Плащам в брой. — Плащам с пари, а не чрез банков превод.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. брой
непълен член броя
пълен член бро-ят
мн.ч. бро-е-ве
членувано бро-е-ве-те
бройна форма броя
звателна форма —

2. брой — повелително наклонение, ед. ч.

брой е производна форма на броя (повелително наклонение, ед. ч.).

Връзки