сбор

Речник на българския език

1. сбор — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

сборът, сбора, мн. сборове, (два) сбора, м.
1. Разг. Събор. На Димитровден в селото има сбор.
2. При военните — събиране на войници за строяване. Утринен сбор.
3. Спец. В математиката — величина, получена при събиране. Сборът на две числа.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • збор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сбор
непълен член сбо-ра
пълен член сбо-рът
мн.ч. сбо-ро-ве
членувано сбо-ро-ве-те
бройна форма сбо-ра
звателна форма —

2. Сбор — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Връзки