общ

о̀бща, о̀бщо, мн. о̀бщи, прил.
1. Който принадлежи на повече хора. Двете семейства имат общо жилище.
2. В който участват мнозина; колективен. Място за общо ползване.
3. Който има отношение към целия свят. Обща история.
4. Който е характерен, среща се често. Общо явление.
5. Прен. Незадълбочен, повърхностен, без подробности. Общо изказване.
6. Който се отнася до основите на нещо. Разгледани бяха някои общи въпроси в химията.
• Имам нещо общо. — Намирам се във връзка или отношение с някого или нещо.
• Намирам общ език. — Стигам до разбирателство с някого.
• В общи линии. — Накратко, без подробности.
• На общо основание. — Без отстъпки или привилегии.