външен

Речник на българския език

въ̀ншен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

въ̀ншна, въ̀ншно, мн. въ̀ншни, прил.
1. Който е вън, отвън, на повърхността. Външна мазилка.
2. Чужд, страничен. Външен натиск.
3. Който има отношение с чужбина. Външна търговия.
нареч. въ̀ншно.
същ. въ̀ншност, външността̀, ж. Изненада ме външността ѝ. Красива външност.

Грешни изписвания (1)

  • външин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вън-шен
непълен член вън-ш-ния
пълен член вън-ш-ни-ят
ж. р. вън-ш-на
членувано вън-ш-на-та
ср. р. вън-ш-но
членувано вън-ш-но-то
мн. ч. вън-ш-ни
членувано вън-ш-ни-те