странѝчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
странѝчна, странѝчно, мн. странѝчни, прил.
1. Който е разположен встрани, отстрани на нещо или на някого. Страничен прозорец.
2. Който не взема пряко участие, не е ангажиран пряко с нещо. Страничен наблюдател.
3. Който не е в близки или роднински взаимоотношения. Страничен човек.
4. Прен. Второстепенен, допълнителен. Странични източници.
1. Който е разположен встрани, отстрани на нещо или на някого. Страничен прозорец.
2. Който не взема пряко участие, не е ангажиран пряко с нещо. Страничен наблюдател.
3. Който не е в близки или роднински взаимоотношения. Страничен човек.
4. Прен. Второстепенен, допълнителен. Странични източници.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- страничин
- стръничен
- стръничин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | стра-ни-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | стра-нич-ния | ||
| пълен член | стра-нич-ни-ят | ||
| ж. р. | стра-нич-на | ||
| членувано | стра-нич-на-та | ||
| ср. р. | стра-нич-но | ||
| членувано | стра-нич-но-то | ||
| мн. ч. | стра-нич-ни | ||
| членувано | стра-нич-ни-те | ||