допълнителен

Речник на българския език

допълнѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

допълнѝтелна, допълнѝтелно, мн. допълнѝтелни, прил.
1. Който е в допълнение към нещо; добавъчен. Допълнителни часове. Допълнителна подготовка.
2. Спец. Който се отнася до допълнение (във 2 знач.). Допълнителен съюз.

Грешни изписвания (15)

  • допалнителен
  • допалнителин
  • допалнитилен
  • допалнитилин
  • допълнителин
  • допълнитилен
  • допълнитилин
  • дупалнителен
  • дупалнителин
  • дупалнитилен
  • дупалнитилин
  • дупълнителен
  • дупълнителин
  • дупълнитилен
  • дупълнитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. до-пъл-ни-те-лен
непълен член до-пъл-ни-тел-ния
пълен член до-пъл-ни-тел-ни-ят
ж. р. до-пъл-ни-тел-на
членувано до-пъл-ни-тел-на-та
ср. р. до-пъл-ни-тел-но
членувано до-пъл-ни-тел-но-то
мн. ч. до-пъл-ни-тел-ни
членувано до-пъл-ни-тел-ни-те