повторен

Речник на българския език

1. повто̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

повто̀рна, повто̀рно, мн. повто̀рни, прил. Който се прави за втори път.

Грешни изписвания (7)

  • повторин
  • пофторен
  • пофторин
  • пувторен
  • пувторин
  • пуфторен
  • пуфторин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пов-то-рен
непълен член пов-тор-ния
пълен член пов-тор-ни-ят
ж. р. пов-тор-на
членувано пов-тор-на-та
ср. р. пов-тор-но
членувано пов-тор-но-то
мн. ч. пов-тор-ни
членувано пов-тор-ни-те

2. повторен — мин. страд. прич. м. р.

повторен е производна форма на повторя (мин. страд. прич. м. р.).