косвен

Речник на българския език

ко̀свен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ко̀свена, ко̀свено, мн. ко̀свени, прил. Непряк, заобиколен, опосредстван. По косвен начин. Косвени доказателства за престъплението.
Косвен въпрос. — В граматиката — непряк въпрос.

Грешни изписвания (1)

  • косвин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кос-вен
непълен член кос-ве-ния
пълен член кос-ве-ни-ят
ж. р. кос-ве-на
членувано кос-ве-на-та
ср. р. кос-ве-но
членувано кос-ве-но-то
мн. ч. кос-ве-ни
членувано кос-ве-ни-те