1.
обико̀лен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
обико̀лна, обико̀лно, мн. обико̀лни, прил. Който обикаля, а не се движи направо. По обиколни пътеки. Обиколен маршрут.
Грешни изписвания (7)
- обеколен
- обеколин
- обиколин
- убеколен
- убеколин
- убиколен
- убиколин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | оби-ко-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | оби-кол-ния | ||
| пълен член | оби-кол-ни-ят | ||
| ж. р. | оби-кол-на | ||
| членувано | оби-кол-на-та | ||
| ср. р. | оби-кол-но | ||
| членувано | оби-кол-но-то | ||
| мн. ч. | оби-кол-ни | ||
| членувано | оби-кол-ни-те | ||
2. обиколен — мин. страд. прич. м. р.
обиколен е производна форма на обиколя (мин. страд. прич. м. р.).