обиколен

Речник на българския език

1. обико̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

обико̀лна, обико̀лно, мн. обико̀лни, прил. Който обикаля, а не се движи направо. По обиколни пътеки. Обиколен маршрут.

Грешни изписвания (7)

  • обеколен
  • обеколин
  • обиколин
  • убеколен
  • убеколин
  • убиколен
  • убиколин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. оби-ко-лен
непълен член оби-кол-ния
пълен член оби-кол-ни-ят
ж. р. оби-кол-на
членувано оби-кол-на-та
ср. р. оби-кол-но
членувано оби-кол-но-то
мн. ч. оби-кол-ни
членувано оби-кол-ни-те

2. обиколен — мин. страд. прич. м. р.

обиколен е производна форма на обиколя (мин. страд. прич. м. р.).