случа̀ен
—
прилагателно име
(тип 85)
Значение
случайна, случайно, мн. случайни, прил.
1. Който става непредвидено, неочаквано. Случайна покупка. Случайна среща. Случайно запознанство.
2. Който е несистемен, нередовен, незакономерен; който става от време на време. Случайно посещение. Случайни пътувания. Отбиваха се случайни клиенти.
3. Който е неизвестен или неопитен за някаква дейност. Не е случаен артист, той е име в театъра. В парламента попадат случайни хора. Случайни хора решават съдбата на другите.нареч. случайно.
1. Който става непредвидено, неочаквано. Случайна покупка. Случайна среща. Случайно запознанство.
2. Който е несистемен, нередовен, незакономерен; който става от време на време. Случайно посещение. Случайни пътувания. Отбиваха се случайни клиенти.
3. Който е неизвестен или неопитен за някаква дейност. Не е случаен артист, той е име в театъра. В парламента попадат случайни хора. Случайни хора решават съдбата на другите.нареч. случайно.
Синоними
- внезапен, ненадеен, неочакван, непредвиден, инцидентен, акцидентен, неволен, непреднамерен, несъзнателен, произволен, неопределен
- евентуален, възможен, вероятен
- рискован
- външен, чужд, страничен
- непостоянен, нередовен, несистемен
- рядък
- несигурен, опасен, пълен с опасности
- отделен, единичен
- спорадичен, разпилян
- косвен, несъществен
Грешни изписвания (3)
- слочаен
- слочаин
- случаин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | слу-ча-ен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | слу-чай-ния | ||
| пълен член | слу-чай-ни-ят | ||
| ж. р. | слу-чай-на | ||
| членувано | слу-чай-на-та | ||
| ср. р. | слу-чай-но | ||
| членувано | слу-чай-но-то | ||
| мн. ч. | слу-чай-ни | ||
| членувано | слу-чай-ни-те | ||