пълен

пълна, пълно, мн. пълни, прил.
1. На който е заета цялата вместимост или пределно допустимото. Пълна тенджера с вода. Пълна къща.
2. Прен. Който е изцяло обхванат от нещо, наситен с нещо. Очите и са пълни с радост.
3. Цял, завършен, ненакърнен. Пълен кръг. В пълен състав.
4. Който обхваща всичко от дадена област; изчерпателен. Пълна библиография.
5. Неограничен. Пълна свобода.
6. Достигнал предел; най-висш. Пълна победа. Пълна тишина. В пълен ход.
7. За човек и части от тялото му — дебел, който има наднормено тегло, но без да е груб. Пълни крака.
8. За оръжие — зареден, с неизгърмян патрон. Пълна пушка.същ. пълнота, ж.
• С/под пълна пара. — Разг. С всички сили.
• В пълния смисъл на думата. — В истинския, неизопачения смисъл на думата.
• Пълен пансион. — Пансион с храна за цял ден.
• Пълен член. — Спец. В граматиката — формите -ът и -ят на членуваните имена от мъжки род.
• Пълна луна. — Луната, когато е осветена цялата и се вижда като пълен кръг.
• С пълни шепи. — Изобилно, богато.
• С пълно гърло. — Извънредно силно, високо (викам, пея, говоря).