непокътнат

Речник на българския език

непокъ̀тнат прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

непокъ̀тната, непокъ̀тнато, мн. непокъ̀тнати, прил. Който не е засегнат; цял, цялостен, здрав. Месото остана непокътнато.

Грешни изписвания (7)

  • непокътнът
  • непукътнат
  • непукътнът
  • нипокътнат
  • нипокътнът
  • нипукътнат
  • нипукътнът

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-по-кът-нат
непълен член не-по-кът-на-тия
пълен член не-по-кът-на-ти-ят
ж. р. не-по-кът-на-та
членувано не-по-кът-на-та-та
ср. р. не-по-кът-на-то
членувано не-по-кът-на-то-то
мн. ч. не-по-кът-на-ти
членувано не-по-кът-на-ти-те