целокупен

Речник на българския език

целоку̀пен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

целоку̀пна, целоку̀пно, мн. целоку̀пни, прил. В цялостен вид, цял. Целокупен народ.

Грешни изписвания (7)

  • целокупин
  • целукупен
  • целукупин
  • цилокупен
  • цилокупин
  • цилукупен
  • цилукупин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. це-ло-ку-пен
непълен член це-ло-куп-ния
пълен член це-ло-куп-ни-ят
ж. р. це-ло-куп-на
членувано це-ло-куп-на-та
ср. р. це-ло-куп-но
членувано це-ло-куп-но-то
мн. ч. це-ло-куп-ни
членувано це-ло-куп-ни-те