единен

Речник на българския език

едѝнен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

едѝнна, едѝнно, мн. едѝнни, прил.
1. Общ, еднакъв за всички. Единни цени.
2. Еднороден, цялостен, хомогенен. Единен процес.
3. Задружен, сплотен. Трябва да бъдем единни.
същ. едѝнност, единността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • единин
  • идинен
  • идинин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. еди-нен
непълен член един-ния
пълен член един-ни-ят
ж. р. един-на
членувано един-на-та
ср. р. един-но
членувано един-но-то
мн. ч. един-ни
членувано един-ни-те