сплотен

Речник на българския език

1. сплотѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • сплутен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. спло-тен
непълен член спло-те-ния
пълен член спло-те-ни-ят
ж. р. спло-те-на
членувано спло-те-на-та
ср. р. спло-те-но
членувано спло-те-но-то
мн. ч. спло-те-ни
членувано спло-те-ни-те

2. сплотен — мин. страд. прич. м. р.

сплотен е производна форма на сплотя (мин. страд. прич. м. р.).