споен

Речник на българския език

1. споен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. спо-ен
непълен член спо-е-ния
пълен член спо-е-ни-ят
ж. р. спо-е-на
членувано спо-е-на-та
ср. р. спо-е-но
членувано спо-е-но-то
мн. ч. спо-е-ни
членувано спо-е-ни-те

2. споен — мин. страд. прич. м. р.

споен е производна форма на споя (мин. страд. прич. м. р.).