обединен

Речник на българския език

1. обединѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

обединѐна, обединѐно, мн. обединѐни, прил. Който е свързан в едно цяло; единен. Ако сме обединени, не могат да ни победят. Обединени арабски емирства.

Грешни изписвания (7)

  • обеденен
  • обиденен
  • обидинен
  • убеденен
  • убединен
  • убиденен
  • убидинен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. обе-ди-нен
непълен член обе-ди-не-ния
пълен член обе-ди-не-ни-ят
ж. р. обе-ди-не-на
членувано обе-ди-не-на-та
ср. р. обе-ди-не-но
членувано обе-ди-не-но-то
мн. ч. обе-ди-не-ни
членувано обе-ди-не-ни-те

2. обединен — мин. страд. прич. м. р.

обединен е производна форма на обединя (мин. страд. прич. м. р.).