хомогенен

Речник на българския език

хомогѐнен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

хомогѐнна, хомогѐнно, мн. хомогѐнни, прил. Който е съставен от еднакви части или от части с еднакви свойства; еднороден. Хомогенна смес.
същ. хомогѐнност, хомогенността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • хомогенин
  • хомугенен
  • хомугенин
  • хумогенен
  • хумогенин
  • хумугенен
  • хумугенин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. хо-мо-ге-нен
непълен член хо-мо-ген-ния
пълен член хо-мо-ген-ни-ят
ж. р. хо-мо-ген-на
членувано хо-мо-ген-на-та
ср. р. хо-мо-ген-но
членувано хо-мо-ген-но-то
мн. ч. хо-мо-ген-ни
членувано хо-мо-ген-ни-те