интегрален

Речник на българския език

интегра̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • ентегрален
  • ентегралин
  • ентигрален
  • ентигралин
  • интегралин
  • интигрален
  • интигралин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ин-тег-ра-лен
непълен член ин-тег-рал-ния
пълен член ин-тег-рал-ни-ят
ж. р. ин-тег-рал-на
членувано ин-тег-рал-на-та
ср. р. ин-тег-рал-но
членувано ин-тег-рал-но-то
мн. ч. ин-тег-рал-ни
членувано ин-тег-рал-ни-те