абсолютен

Речник на българския език

абсолю̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

абсолю̀тна, абсолю̀тно, мн. абсолю̀тни, прил.
1. Който е необвързан с нищо и не зависи от друг; безусловен. Абсолютна величина. Абсолютна влажност. Абсолютна нула.
2. Пълен, неограничен; съвършен. Абсолютен слух. Абсолютна монархия. Абсолютна тишина.
нареч. абсолю̀тно. Абсолютно нищо не разбирам.

Грешни изписвания (16)

  • апсилютен
  • абсолютин
  • абсулютен
  • абсулютин
  • апсолютен
  • апсолютин
  • апсулютен
  • апсулютин
  • ъбсолютен
  • ъбсолютин
  • ъбсулютен
  • ъбсулютин
  • ъпсолютен
  • ъпсолютин
  • ъпсулютен
  • ъпсулютин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. аб-со-лю-тен
непълен член аб-со-лют-ния
пълен член аб-со-лют-ни-ят
ж. р. аб-со-лют-на
членувано аб-со-лют-на-та
ср. р. аб-со-лют-но
членувано аб-со-лют-но-то
мн. ч. аб-со-лют-ни
членувано аб-со-лют-ни-те