обеза̀телен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
обеза̀телна, обеза̀телно, мн. обеза̀телни, прил. Задължителен, необходим, безусловен.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- обезателин
- обезатилен
- обезатилин
- обизателен
- обизателин
- обизатилен
- обизатилин
- убезателен
- убезателин
- убезатилен
- убезатилин
- убизателен
- убизателин
- убизатилен
- убизатилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | обе-за-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | обе-за-тел-ния | ||
| пълен член | обе-за-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | обе-за-тел-на | ||
| членувано | обе-за-тел-на-та | ||
| ср. р. | обе-за-тел-но | ||
| членувано | обе-за-тел-но-то | ||
| мн. ч. | обе-за-тел-ни | ||
| членувано | обе-за-тел-ни-те | ||