задължителен

Речник на българския език

задължѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

задължѝтелна, задължѝтелно, мн. задължѝтелни, прил.
1. Който трябва да се направи или спази. Задължителни условия. Задължителна почивка.
2. Който трябва да бъде винаги присъщ. Задължителна усмивка.
нареч. задължѝтелно.

Грешни изписвания (15)

  • задалжителен
  • задалжителин
  • задалжитилен
  • задалжитилин
  • задължителин
  • задължитилен
  • задължитилин
  • зъдалжителен
  • зъдалжителин
  • зъдалжитилен
  • зъдалжитилин
  • зъдължителен
  • зъдължителин
  • зъдължитилен
  • зъдължитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-дъл-жи-те-лен
непълен член за-дъл-жи-тел-ния
пълен член за-дъл-жи-тел-ни-ят
ж. р. за-дъл-жи-тел-на
членувано за-дъл-жи-тел-на-та
ср. р. за-дъл-жи-тел-но
членувано за-дъл-жи-тел-но-то
мн. ч. за-дъл-жи-тел-ни
членувано за-дъл-жи-тел-ни-те