за̀повед
—
съществително име, женски род
(тип 49)
Значение
мн. за̀поведи, ж.
1. Официално, устно или писмено назовано действие, което трябва да се изпълни непременно; разпореждане, нареждане. Ректорът издаде заповед занятията да започнат на 1 октомври. Заповед за уволнение. Заповед за назначение.
2. Документ с писмено нареждане. Заповедта от министъра е три страници.
• Десетте Божи заповеди. — Според християнските вярвания — десет заповеди, които представляват основните морални норми на християнството.
1. Официално, устно или писмено назовано действие, което трябва да се изпълни непременно; разпореждане, нареждане. Ректорът издаде заповед занятията да започнат на 1 октомври. Заповед за уволнение. Заповед за назначение.
2. Документ с писмено нареждане. Заповедта от министъра е три страници.
• Десетте Божи заповеди. — Според християнските вярвания — десет заповеди, които представляват основните морални норми на християнството.
Синоними
Грешни изписвания (4)
- заповет
- заповит
- запувет
- запувит
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | за-по-вед | |
|---|---|---|
| членувано | за-по-вед-та | |
| мн.ч. | за-по-ве-ди | |
| членувано | за-по-ве-ди-те | |
| звателна форма | — | |