инструкция

Речник на българския език

инстру̀кция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. инстру̀кции, ж.
1. Указание, наставление за извършване на работа или дейност. Давам инструкции. Получавам инструкции. Работя по инструкции.
2. Прен. Документ с писмени указания за извършване на работа или дейност. Загубили сме инструкцията за експлоатация на печката.

Грешни изписвания (5)

  • инструкцеа
  • инструкцеъ
  • инструкцея
  • инструкциа
  • инструкциъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-с-т-рук-ция
членувано ин-с-т-рук-ци-я-та
мн.ч. ин-с-т-рук-ции
членувано ин-с-т-рук-ци-и-те
звателна форма