поука

Речник на българския език

поу̀ка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. поу̀ки, ж.
1. Поучение, съвет.
2. Извод, заключение. И до каква поука стигна?

Грешни изписвания (3)

  • поукъ
  • пуука
  • пуукъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-у-ка
членувано по-у-ка-та
мн.ч. по-у-ки
членувано по-у-ки-те
звателна форма