тема

Речник на българския език

тѐма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тѐми, ж.
1. Проблем или съвкупност от проблеми, върху които се разсъждава в художествено произведение, научно съчинение, в разговор и др.
2. Формулиран и записан проблем за разсъждение, обикн. на изпит. Изпитна тема.
3. Разг. Разработено литературно-научно съчинение; статия. Пиша тема.
4. Основен мотив в музикално произведение. Музикална тема.

Грешни изписвания (1)

  • темъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-ма
членувано те-ма-та
мн.ч. те-ми
членувано те-ми-те
звателна форма