област

Речник на българския език

о̀бласт съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

областта̀, мн. о̀бласти, ж.
1. Най-голямата административно-териториална единица в нашата държава. Ловешка област.
2. Част от повърхност. Полярна област.
3. Зона, район, в който е разпространено нещо. Планинска област.
4. Място и близките до него части от тяло или предмет. В областта на сърцето.
5. Клон от наука, дейност, занятие. Нова научна област.

Грешни изписвания (1)

  • облъст

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-ласт
членувано об-ласт-та
мн.ч. об-лас-ти
членувано об-лас-ти-те
звателна форма