специа̀лност
—
съществително име, женски род
(тип 49)
Значение
специалността, мн. специалности, ж. Клон от науката, техниката или изкуството, който се изучава за професия. В университета има повече от двайсет специалности. Имам специалност английска филология. По специалност е машинен инженер. Има специалност детски болести.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- спецеалност
- спецеалнуст
- специалнуст
- спицеалност
- спицеалнуст
- спициалност
- спициалнуст
- спецеалнос
- спецеалнус
- специалнос
- специалнус
- спицеалнос
- спицеалнус
- спициалнос
- спициалнус
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | спе-ци-ал-ност | |
|---|---|---|
| членувано | спе-ци-ал-ност-та | |
| мн.ч. | спе-ци-ал-нос-ти | |
| членувано | спе-ци-ал-нос-ти-те | |
| звателна форма | — | |