заная̀т
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. заная̀ти, (два) заная̀та, м.
1. Дейност за ръчно изработване на изделия, която се владее професионално. Уча занаят. Практикувам занаят.
2. Професия, занятие. Занаятът ми е да пиша книги.
3. Професия, практикувана без творчески дух. Смятат изкуството за занаят.
• От занаята (е). — За жена — проститутка.
• Изпичам се в занаята. — Научавам се добре да върша нещо.
• Хващам занаят. — Научавам занаят.
1. Дейност за ръчно изработване на изделия, която се владее професионално. Уча занаят. Практикувам занаят.
2. Професия, занятие. Занаятът ми е да пиша книги.
3. Професия, практикувана без творчески дух. Смятат изкуството за занаят.
• От занаята (е). — За жена — проститутка.
• Изпичам се в занаята. — Научавам се добре да върша нещо.
• Хващам занаят. — Научавам занаят.
Грешни изписвания (3)
- занъят
- зънаят
- зънъят
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | за-на-ят | |
|---|---|---|
| непълен член | за-на-я-та | |
| пълен член | за-на-я-тът | |
| мн.ч. | за-на-я-ти | |
| членувано | за-на-я-ти-те | |
| бройна форма | за-на-я-та | |
| звателна форма | — | |