поминък

Речник на българския език

помѝнък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. помѝнъци, (два) помѝнъка, м. Дейност, чрез която се прехранва човек. Поминък на населението.

Грешни изписвания (3)

  • поминак
  • пуминак
  • пуминък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ми-нък
непълен член по-ми-нъ-ка
пълен член по-ми-нъ-кът
мн.ч. по-ми-нъ-ци
членувано по-ми-нъ-ци-те
бройна форма по-ми-нъ-ка
звателна форма