препитание

Речник на българския език

препита̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само. ед. Прехрана.

Грешни изписвания (3)

  • препетание
  • припетание
  • припитание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-пи-та-ние
членувано пре-пи-та-ни-е-то
мн.ч. пре-пи-та-ния
членувано пре-пи-та-ни-я-та